Вълкът, все се хвалел пред кучето, че може да е гладен, но поне е свободен. Все така му разправял. - Свобода братко, свобода. Само свободата е истински важна в този живот. Но ти не цениш свободата, защото теб те хранят и все на топло спиш, там в стадото. Нали те виждаме всяка вечер. Мислело си кучето, мислело и наистина живота му се строил празен. Слугува я на господаря си, я на неговите овце, че и го бият от време на време. И така на кучето му се приискало на вълк да става. И то да гледа от горе на живота, да скита в планината, без господар и без грижи. Макар и малко гладно и да записва на студено , само свободно да е. Решило се и избягало посред нощ и право при вълците да каже, че е един от тях. - Яж, нали си свободен.- Му казал вълкът , когато глутницата се спуснала към беззащитното стадо. Измаменото куче си помислило, че вълкът нрава си не мини , но и то няма да стане свободено, ако се нахвърли върху своите.