Пропускане към основното съдържание

Яж , нали си свободен!


Вълкът, все се хвалел пред кучето, че може да е гладен, но поне е свободен.

Все така му разправял.

- Свобода братко, свобода. Само свободата е истински важна в този живот. Но ти не цениш свободата, защото теб те хранят и все на топло спиш, там в стадото. Нали те виждаме всяка вечер.

Мислело си кучето, мислело и наистина живота му се строил празен. Слугува я на господаря си, я на неговите овце, че и го бият от време на време.

И така на кучето му се приискало на вълк да става. И то да гледа от горе на живота, да скита в планината, без господар и без грижи. Макар и малко гладно и да записва на студено , само свободно да е.

Решило се и избягало посред нощ и право при вълците да каже, че е един от тях.

- Яж, нали си свободен.- Му казал вълкът , когато глутницата се спуснала към беззащитното стадо.


Измаменото куче си помислило, че вълкът нрава си не мини , но и то няма да стане свободено, ако се нахвърли върху своите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Не равносметката ми за 2015!

Живота нито е равен, нито може да му се държи сметка! От къде да започна? От обаждането на бившата ми приятелка на връх Коледа, за да ми каже, че три годишният ни лабрадор Барт е бил блъснат от кола и починал на празника? От това, че само шест месеца по-рано казахме последно сбогом на обичната ни баба? От това, че през живота ми премина синеоко момиче, което така обичаше да си играе с ръцете ми, че душата ми ставаше по-мека?   За нечовешкият труд и разочарованието от непосилната задача да видиш мечтите си в реалност? За семейството и приятелите ми, които не ми обръщат гръб , нищо че понякога дори аз не мога да се понасям? За това, че ще ставам чичо за първи път и за прекрасният човек, с който семейството ни се увеличи и който застава рамо до рамо с брат ми по пътя на живота? За това, че в сърцето ми все още има музика, ръцете ми са пълни с работа, а мечтите не спират да рисуват цветното бъдеще за всичко, което винаги съм искал? Как да тегля чертата? Кое от кое трябва да

Mестен феодал през 2011г?

Дата е 29.09.2011г. - Докато аз се готвя за протестите на 08.10.2011, против добива на шистовият  газ в  България, основната тема са размириците за случая Катунуца. Местен феодал? Това словосъчетание, някак си ме притесни. Дали защото в България все още има феодали или защото самите ние даваме титли. Както титла, която се дава след битка с неприятел или враг и победения признава правото на победителя за Феодал, Деспот, Цар или Диктатор. Очевидно когато бойното поле е вътре във нас ние винаги ще сме победените и ще трябва да признаваме правото на други хора да са господари над бита ни, с титли или без. А титлите са много, някой се използват и сега, други са забравени във времето или се появяват когато най-малко ги очакваш, но има и титли които все още не са дошли. Такива титли си чакат човека сам да ги извика. Иска ми се да видя малко повече титли като господа и дами, да се разхождат покрай мен вместо сегашните генерал, командир или феодал през 2011г.

Извинението...

Благодаря ти. Ти ми даде много, а аз си взех повече отколкото трябваше. И ето, че пак съм сам. Така както бях сам и с теб. И не знам какво чувствам. Болка или облекчение. А с теб споделихме много хляб и сол, и кратки моменти на блаженство. И сега разбирам, че не всички са смели като теб или просто аз съм егоист. А не са ли всички егоисти? С изключение на теб, може би. Обичах те и не те обичах. Но заживя с апатията ми. Към теб, към мен, към света. Към невъзможността ми да приемам разочарования. Винаги четях дневника ти. Дори и след като се разделихме. Затова ти го подарих. Дори и когато го смени. А ти го направи. Да. Намерих го. Съжалявам. И да. Исках да бъда щастлив, затова си тръгнах. Цветни страници с анимирани герои, пластелин, пастели, и три цветни ластички със значка усмивка. Всичко това, за да приюти сърцето ти.  Трябва да го публикуваш. Изключителен разказ за тъгата. И не мога да повярвам, че тъгата съм аз.  Не знам къде се загубих? Сигурно съм бил изг