– Здравей, от колко време си тук. – Сега дойдох , а имам чувството, че съм тук от цяла вечност. – А какво правиш? – Гледам небето и си мисля! – За какво мислиш? – За всичко, и същевременно за нищо. – Кажи ми нещо, така няма да ти е скучно. – Но аз не те виждам, къде си ти? – Нищо че не ме виждаш, винаги можеш да говориш на вятъра, а аз ще улавям твоите думи в пространството . – Как? – По следите, които оставяш след себе си. – Добре, какво искаш да знаеш за мен? – Кажи ми.. Любовната игра на двете калинки, привлече паяка, който излезе по-бързо и закуси тях.