Разказ за Беглика 2014.
Има една сцена от Междузвездни Войни, където Йода казва на младият Люк, че ще се изправи срещу това, което е взел със себе си.
На Беглика е същото.
Ако вземеш доброта и надежда, ще ги откриеш навсякъде и във всеки. Ако вземеш разочарованието си от света, няма да намериш покой и спасение, нито в другите нито в природата около теб.
Фестивал Беглика е едно изпитание. Изпитание на духът и тялото. Изпитание на това да бъдеш човек в живота на другите и в твоя собствен живот.
За това още на първият ми ден в кухнята, където бях доброволец, видях добре екипирани хора, които очевидно имаха възможност да бъдат на по-приветливи места, но бяха избрали Беглика, само за да споделят парче морков или чуканче от зеле. Защото не е важно, колко си сит, а с кого се храниш.
И така през цялото време на подготовка и по-време на самият фестивал, ставах свидетел на едно също - инициатива, отговорност и загриженост за всичко, което се случва около теб, заедно с теб и заради теб.
Пътят ми за фестивала започна много преди доброволческият лагер. А пътят ми на доброволец, далеч няма да свърши с местността Беглика. Със сигурност това беше първата ми крачка, първата ми протегната ръка, която срещна втора и трета.
А ето и малко повече информация за самият фестивал. Не толкова емоционално, не толкова лично, а просто историята, както съм я видял. Както съм я разбрал.
Подготовка.
Палатка - от брат ми.
Спален чувал - от запасите на баба ми (20+ годинки е чакал този момент.)
Раница - Е тук вече се постарах. Tashev - Summit 85 +15 литрово чудовище.
Съвети от приятели - Мед (съвет от единият приятел) , Ядки (съвет от друг). Тежат, но без тях живота нямаше да е същият.
Ден първи:
Път, пристигане и настаняване.
Влак (15/08/2014, спален вагон) до Пловдив, Автобус до Батак, а от там с Емо (Благодаря ти Емо, че иначе раницата ми щеше да ме счупи на две.)
Ако минавате през Батак с повод или без повод. Отидете в костницата. Човек влиза един и излиза друг. Само това мога да кажа.
Палатковият лагер на доброволците - Палатката до гората - за завет; и малко под наклон в случай на по-обилен валеж (второто се оказа доста полезно с оглед на развилата се метеорологична обстановка).
Дни преди фестивала:
Вече в кухнята на Беглика.
Какво да ви кажа. Най-търсеното място в слънце и в дъжд. Като цяло, ако си доброволец в кухнята е равнозначно на полу-бог. Хората идват да ни се молят, я за вафла, за бисквита, лъжица захар, мед, допълнително храна и като цяло за компания, защото сме се събрали мега яките хора. Губим само от доброволците на бара и то само по време на самият фестивал.
За самата работа в кухнята ето и следната история:
Докато изварявахме всички прибори, купички и миехме съдовете за готвене с пепел, за да падне и последната следа от използвано олио, една приятелка ми каза, че ако сега направят проверка от ХЕИ, ще си помислят, че си правим шега с тях. Кухнята беше на изключително високо ниво. Храната безупречна. По-често малко, но винаги безупречна.
Иначе стандартните дейности са: Рязане; стъргане, бъркане и загаряне.
Фестивал Беглика:
Гостите на фестивала:
Друго си е, като дойдат още 1000 - 1500 човека.
Лагер: - Временно поселение (бивак) сред природата (според Wikipdia) или просто място, където хората лагеруват. На подобни места хората създават много. Аз си сътворих дума.
Й.ОГЪН: Човек който се занимава с Yoga, но по всяка вероятност върти и огън. Или казано по друг начин. Междинното значение между Yoga и Огнян. Тъй като звукът се променя от нуждата да се описват моментни състояния, предмети, действия или хора, които до този момент не са имали собствена дума за съответният регион, природна даденост или общност към която принадлежат, думата Й.ОГЪН беше създадена за яз. Голям Беглик, за хората които се занимават с Йога и въртят огън. Това предимно са момичета и се казват Й.ОГЪН -КИ. (Огнянки).
Последна вечер и тръгване.
Не се спи в такива моменти.
Като функция на Фибоначи, всеки ден от пристигането ми до самият край на фестивала, социалните ми контакти с напълно непознати хора вървяха към своя естествен възход, но това което успях да постигна в последната вечер на това лагеруване, напълно изпълни целта на самото пътуване. А именно - да се запозная с колкото се може повече хора и да изляза от зоната си на комфорт, която е по-скоро срамежлива и затворена в домашната среда и уюта на познатото.
Така, с малко сън и много емоция, водното такси ме изведе до стената на язовира под пълната тишина на събуждащият се свят.
Като за финал:
Тръгнах да търся:
-> https://www.youtube.com/watch?v=SFPUyUImQoo
Намерих:
-> https://www.youtube.com/watch?v=oy_MtNYZKyk
БЕГЛИКА 2014. БЛАГОДАРЯ ВИ.
Има една сцена от Междузвездни Войни, където Йода казва на младият Люк, че ще се изправи срещу това, което е взел със себе си.
На Беглика е същото.
Ако вземеш доброта и надежда, ще ги откриеш навсякъде и във всеки. Ако вземеш разочарованието си от света, няма да намериш покой и спасение, нито в другите нито в природата около теб.
Фестивал Беглика е едно изпитание. Изпитание на духът и тялото. Изпитание на това да бъдеш човек в живота на другите и в твоя собствен живот.
За това още на първият ми ден в кухнята, където бях доброволец, видях добре екипирани хора, които очевидно имаха възможност да бъдат на по-приветливи места, но бяха избрали Беглика, само за да споделят парче морков или чуканче от зеле. Защото не е важно, колко си сит, а с кого се храниш.
И така през цялото време на подготовка и по-време на самият фестивал, ставах свидетел на едно също - инициатива, отговорност и загриженост за всичко, което се случва около теб, заедно с теб и заради теб.
Пътят ми за фестивала започна много преди доброволческият лагер. А пътят ми на доброволец, далеч няма да свърши с местността Беглика. Със сигурност това беше първата ми крачка, първата ми протегната ръка, която срещна втора и трета.
А ето и малко повече информация за самият фестивал. Не толкова емоционално, не толкова лично, а просто историята, както съм я видял. Както съм я разбрал.
Подготовка.
Палатка - от брат ми.
Спален чувал - от запасите на баба ми (20+ годинки е чакал този момент.)
Раница - Е тук вече се постарах. Tashev - Summit 85 +15 литрово чудовище.
 |
| Summit 85 +15 / Tashev |
Съвети от приятели - Мед (съвет от единият приятел) , Ядки (съвет от друг). Тежат, но без тях живота нямаше да е същият.
Ден първи:
Път, пристигане и настаняване.
Влак (15/08/2014, спален вагон) до Пловдив, Автобус до Батак, а от там с Емо (Благодаря ти Емо, че иначе раницата ми щеше да ме счупи на две.)
Ако минавате през Батак с повод или без повод. Отидете в костницата. Човек влиза един и излиза друг. Само това мога да кажа.
Палатковият лагер на доброволците - Палатката до гората - за завет; и малко под наклон в случай на по-обилен валеж (второто се оказа доста полезно с оглед на развилата се метеорологична обстановка).
Дни преди фестивала:
Вече в кухнята на Беглика.
Какво да ви кажа. Най-търсеното място в слънце и в дъжд. Като цяло, ако си доброволец в кухнята е равнозначно на полу-бог. Хората идват да ни се молят, я за вафла, за бисквита, лъжица захар, мед, допълнително храна и като цяло за компания, защото сме се събрали мега яките хора. Губим само от доброволците на бара и то само по време на самият фестивал.
За самата работа в кухнята ето и следната история:
Докато изварявахме всички прибори, купички и миехме съдовете за готвене с пепел, за да падне и последната следа от използвано олио, една приятелка ми каза, че ако сега направят проверка от ХЕИ, ще си помислят, че си правим шега с тях. Кухнята беше на изключително високо ниво. Храната безупречна. По-често малко, но винаги безупречна.
Иначе стандартните дейности са: Рязане; стъргане, бъркане и загаряне.
 |
| Сипвам ориз със зеленчуци, а Люси добавя гъбена кашичка. Боби (Боряна) е на салатата. |
Фестивал Беглика:
Гостите на фестивала:
Друго си е, като дойдат още 1000 - 1500 човека.
Лагер: - Временно поселение (бивак) сред природата (според Wikipdia) или просто място, където хората лагеруват. На подобни места хората създават много. Аз си сътворих дума.
Й.ОГЪН: Човек който се занимава с Yoga, но по всяка вероятност върти и огън. Или казано по друг начин. Междинното значение между Yoga и Огнян. Тъй като звукът се променя от нуждата да се описват моментни състояния, предмети, действия или хора, които до този момент не са имали собствена дума за съответният регион, природна даденост или общност към която принадлежат, думата Й.ОГЪН беше създадена за яз. Голям Беглик, за хората които се занимават с Йога и въртят огън. Това предимно са момичета и се казват Й.ОГЪН -КИ. (Огнянки).
Последна вечер и тръгване.
Не се спи в такива моменти.
Като функция на Фибоначи, всеки ден от пристигането ми до самият край на фестивала, социалните ми контакти с напълно непознати хора вървяха към своя естествен възход, но това което успях да постигна в последната вечер на това лагеруване, напълно изпълни целта на самото пътуване. А именно - да се запозная с колкото се може повече хора и да изляза от зоната си на комфорт, която е по-скоро срамежлива и затворена в домашната среда и уюта на познатото.
Така, с малко сън и много емоция, водното такси ме изведе до стената на язовира под пълната тишина на събуждащият се свят.
Като за финал:
Тръгнах да търся:
-> https://www.youtube.com/watch?v=SFPUyUImQoo
Намерих:
-> https://www.youtube.com/watch?v=oy_MtNYZKyk
БЕГЛИКА 2014. БЛАГОДАРЯ ВИ.
Коментари
Публикуване на коментар