Благодаря ти. Ти ми даде много, а аз си взех повече отколкото трябваше. И ето, че пак съм сам. Така както бях сам и с теб. И не знам какво чувствам. Болка или облекчение. А с теб споделихме много хляб и сол, и кратки моменти на блаженство. И сега разбирам, че не всички са смели като теб или просто аз съм егоист. А не са ли всички егоисти? С изключение на теб, може би. Обичах те и не те обичах. Но заживя с апатията ми. Към теб, към мен, към света. Към невъзможността ми да приемам разочарования. Винаги четях дневника ти. Дори и след като се разделихме. Затова ти го подарих. Дори и когато го смени. А ти го направи. Да. Намерих го. Съжалявам. И да. Исках да бъда щастлив, затова си тръгнах. Цветни страници с анимирани герои, пластелин, пастели, и три цветни ластички със значка усмивка. Всичко това, за да приюти сърцето ти. Трябва да го публикуваш. Изключителен разказ за тъгата. И не мога да повярвам, че тъгата съм аз. Не знам къде се загубих? Сигурно съм бил изг