Живота нито е равен, нито може да му се държи сметка! От къде да започна? От обаждането на бившата ми приятелка на връх Коледа, за да ми каже, че три годишният ни лабрадор Барт е бил блъснат от кола и починал на празника? От това, че само шест месеца по-рано казахме последно сбогом на обичната ни баба? От това, че през живота ми премина синеоко момиче, което така обичаше да си играе с ръцете ми, че душата ми ставаше по-мека? За нечовешкият труд и разочарованието от непосилната задача да видиш мечтите си в реалност? За семейството и приятелите ми, които не ми обръщат гръб , нищо че понякога дори аз не мога да се понасям? За това, че ще ставам чичо за първи път и за прекрасният човек, с който семейството ни се увеличи и който застава рамо до рамо с брат ми по пътя на живота? За това, че в сърцето ми все още има музика, ръцете ми са пълни с работа, а мечтите не спират да рисуват цветното бъдеще за всичко, което винаги съм искал? Как да тегля чертата? Кое от кое трябва да