В шепота на твоето ехо започвам този разказ, любима.и да! говоря за музиката. понякога е мълчанието на звука, понякога е ритъмът на гласът виждам го така, пиша го и това ще си прехвърля там на гърба на тетрадката , с много драсканици около него. а само понякога с монолитен текст, като, че ли изписано не от мен, а от музата на музиката. аромати, допир, кожа, сетива. с много и с малко думи а на последък дори не пиша толкова често И да се върна на нея. Възпят в собственото си възприятие. Знам че си там. пред и преди мен. в движение, танц и ритъм. вълни на възприятие, емблема на емоции.... Музиката която не спи. Не спиш и ти.., а само сънят ни дели. Сънуваш ли русалки с крила, върху облаци от дим. Обхват на неразбиращо разбраните хората прилети във единствената дума , свързана между две времена на споделена случайност, застинала в момента на този запис. това е,! повече от колкото можем да ви дадем. но го даваме. но не на вас, а на музиката. която