Мрежата.

– Здравей, от колко време си тук.

– Сега дойдох , а имам чувството, че съм тук от цяла вечност. 

– А какво правиш?
– Гледам небето и си мисля!
– За какво мислиш?

– За всичко, и същевременно за нищо.
– Кажи ми нещо, така няма да ти е скучно. 

– Но аз не те виждам, къде си ти? 

– Нищо че не ме виждаш, винаги можеш да говориш на вятъра, а аз ще улавям твоите думи в пространството .
– Как?
– По следите, които оставяш след себе си.
– Добре, какво искаш да знаеш за мен?
– Кажи ми.. 

  

Любовната игра на двете калинки, привлече паяка, който излезе по-бързо и закуси тях.