Пропускане към основното съдържание

Идеи за тениски и щампи за тях.


Имам наистина две страсти в този живот.


В този мой Tumblr блог можете да си харесате надписи и изображения за тениски.
Тематиката е предимно компютърна.



Първата ми страст е THE WEB и всичко в него.
Не ми е чужда никоя нова технология, а когато има такава, бързам да се запозная с нея, ей така от любопитство.

Другата ми голяма страст са тениските с надписи и всякакви щампи по тях.


"Всякакви" всъщност е доста силно казано, тъй като съм доста взискателен и предпочитам да си ги правя сам.

Горният линк съдържа, текстове и изображения, които съм решил, че са подходящи за лично ползване.




Коментари

Популярни публикации от този блог

Яж , нали си свободен!

Вълкът, все се хвалел пред кучето, че може да е гладен, но поне е свободен. Все така му разправял. - Свобода братко, свобода. Само свободата е истински важна в този живот. Но ти не цениш свободата, защото теб те хранят и все на топло спиш, там в стадото. Нали те виждаме всяка вечер. Мислело си кучето, мислело и наистина живота му се строил празен. Слугува я на господаря си, я на неговите овце, че и го бият от време на време. И така на кучето му се приискало на вълк да става. И то да гледа от горе на живота, да скита в планината, без господар и без грижи. Макар и малко гладно и да записва на студено , само свободно да е. Решило се и избягало посред нощ и право при вълците да каже, че е един от тях. - Яж, нали си свободен.- Му казал вълкът , когато глутницата се спуснала към беззащитното стадо. Измаменото куче си помислило, че вълкът нрава си не мини , но и то няма да стане свободено, ако се нахвърли върху своите.

Какво мисля за Българските Хроники на Стефан Цанев том 3

Историята на България трябва да се чете като дневник на умрял човек. А именно от зад на пред. За да се видят последните дни на жертвата - дали е имал врагове, дали смъртта е била насилствена или не. Това си мисля, когато чета Хрониките на Стефан Цанев . Затова и започнах с том 3 -ти. Исках да видя защо животът в България е такъв и имам ли вина за него, а ако ли не, къде да търся причината и с какво мога да помогна.   Хрониките които авторът е събрал в 551 страници подплатени от документи и разсъждения на очевидци очертават единствено ескалиращата жестокост и нетърпимост по между ни. Лавината от политически убийства нараства с всяка разгърната страница на тази много-листна творба. Не е виновен писателя, че историята ни е тъжна. Но е страшно когато я научиш. През годините за които си мислим, че демокрацията и високият морал са били водещи в управлението на България са създавани закони за изпълнения на незаконни действия . А именно убийства. Затова и сега разбирам защо ...