Когато я обичам, повече от теб...

В шепота на твоето ехо започвам този разказ, любима.и да! говоря за музиката.

понякога е мълчанието на звука, понякога е ритъмът на гласът

виждам го така,
пиша го
и това ще си прехвърля там
на гърба  на тетрадката , с много драсканици около него. а само понякога с монолитен текст,
като, че ли изписано не от мен,
а от музата на музиката.

аромати, допир, кожа, сетива. с много и с малко думи
а на последък дори не пиша толкова често

И да се върна на нея.

Възпят в собственото си възприятие.

Знам че си там.
пред и преди мен.
в движение, танц и ритъм.
вълни на възприятие,
емблема на емоции....

Музиката която не спи.  

Не спиш и ти.., а само сънят ни дели.
Сънуваш ли русалки с крила,
върху облаци от дим.

Обхват на неразбиращо разбраните хората прилети във  единствената дума ,
свързана между две времена на споделена случайност,
застинала в момента на този запис.

това е,!
повече от колкото можем да ви дадем. но го даваме.
но не на вас, а на музиката. която носите със себе си.

Има ли завършен роман..
Изказана мисъл, изживян живот.
Има ли музика,
по-голяма от шепота на твоето ехо, любима.




.