Пропускане към основното съдържание

First BroadCast !

 

Благодарение на една статия от г-жа Томс реших, че FaceBook, Twitter и другите социални мрежи не ми дават всичко от което имам нужда.

А аз имам нужда от малко усилие.
Усилие някой да ме намери и прочете. Без да му се натрапвам в личното пространство.

Ако имам какво да казвам на конкретен човек, ще го намеря и ще му го кажа. Ако искам да си запазя това което мисля само за себе си, няма да го публикувам никъде. Във всички останали ситуации мисля, че блогът ще ми свърши чудесна работа.

Така че , благодаря Ви г-жо Жюстин Томс.

А за останалите, които се чудят коя е била статията за подобно вдъхновение: http://blog.justinetoms.com/?p=863





Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Яж , нали си свободен!

Вълкът, все се хвалел пред кучето, че може да е гладен, но поне е свободен. Все така му разправял. - Свобода братко, свобода. Само свободата е истински важна в този живот. Но ти не цениш свободата, защото теб те хранят и все на топло спиш, там в стадото. Нали те виждаме всяка вечер. Мислело си кучето, мислело и наистина живота му се строил празен. Слугува я на господаря си, я на неговите овце, че и го бият от време на време. И така на кучето му се приискало на вълк да става. И то да гледа от горе на живота, да скита в планината, без господар и без грижи. Макар и малко гладно и да записва на студено , само свободно да е. Решило се и избягало посред нощ и право при вълците да каже, че е един от тях. - Яж, нали си свободен.- Му казал вълкът , когато глутницата се спуснала към беззащитното стадо. Измаменото куче си помислило, че вълкът нрава си не мини , но и то няма да стане свободено, ако се нахвърли върху своите.
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво мисля за Българските Хроники на Стефан Цанев том 3

Историята на България трябва да се чете като дневник на умрял човек. А именно от зад на пред. За да се видят последните дни на жертвата - дали е имал врагове, дали смъртта е била насилствена или не. Това си мисля, когато чета Хрониките на Стефан Цанев . Затова и започнах с том 3 -ти. Исках да видя защо животът в България е такъв и имам ли вина за него, а ако ли не, къде да търся причината и с какво мога да помогна.   Хрониките които авторът е събрал в 551 страници подплатени от документи и разсъждения на очевидци очертават единствено ескалиращата жестокост и нетърпимост по между ни. Лавината от политически убийства нараства с всяка разгърната страница на тази много-листна творба. Не е виновен писателя, че историята ни е тъжна. Но е страшно когато я научиш. През годините за които си мислим, че демокрацията и високият морал са били водещи в управлението на България са създавани закони за изпълнения на незаконни действия . А именно убийства. Затова и сега разбирам защо ...
Публикуване на коментар
Прочетете още