Тодор Панайотов

Похабихте Орешарски! ( обновенo ) Опитах се, да запазя личното си пространство в Интернет или така нареченият блог/blog , извън политическите вълнения. Но ето, че не успях. Текста е извадка от различни разговори с хора, поддържащи протеста. Приятно четене. Защо не протестирам. "Добре. Съгласен съм, че това не е най-добрият отговор, който можеше да ти дам. Истина е, че трябва да се аргоментираме за твърденията си, иначе ще заприличаме на хората, които сляпо вярват в дадена идея, без да знаят защо. Как се казваха, май фанатици.  :) И така да започна от начало.  Тъй като се определих за човек, който подкрепя правителството и по-специално министър председателя му - Пламен Орешарски и то в среди, които принципно са много против него, а именно познати и приятели, та често ме питат:  -Не се ли чувствуваш омерзен от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. -Да - казвам аз. - Не искаш ли да има реална промяна в парламента. -Да - пак отговарям. ...

Истината е една: Live Search в коментарите, статусите и цялата комуникация на потребителите. Към момента (31.05.2013) , Facebook се опитва да привлече вниманието ни с дребни шарени промени най-вече в облика , но не и във функционалността на платформата. Но, ако във Интернет снимките са два пъти повече от видеата, а текстовото съдържане е два пъти повече от снимките, то уникалността на текста е от първостепенно значение и то не само при Google за формиране на ранга на страниците. За мен най-важното в един сайта е търсачката да търси обективно и не само в заглавията, но и в самият текст. Затова ако Facebook не иска да остане просто една социална мрежа, пък било и най-голямата, трябва да се държи, като собствена вселена, която произвежда такова количество текст, несъразмерно с другите платформи, като twitter, tumblr и google plus. Именно тук е разковничето. Да разбираш, за какво говорят хората, без нуждата от външни приложения. Приложенията, като Facebook Hom...

Имам наистина две страсти в този живот. В този мой Tumblr блог можете да си харесате надписи и изображения за тениски. Тематиката е предимно компютърна. Първата ми страст е THE WEB и всичко в него. Не ми е чужда никоя нова технология, а когато има такава, бързам да се запозная с нея, ей така от любопитство. Другата ми голяма страст са тениските с надписи и всякакви щампи по тях. "Всякакви" всъщност е доста силно казано, тъй като съм доста взискателен и предпочитам да си ги правя сам. Горният линк съдържа, текстове и изображения, които съм решил, че са подходящи за лично ползване.

Малко творчески подход и от мен.  Todor Panayotov Мислите ли, че всеки индивид има собствена представа за идеалното си АЗ и се превръща в прах докато се опитва да го постигне? ~ Една картина можа да съдържа 1000 думи. 

Така. Колко струва един  Уеб сайт(Website)? "Вижте следните статии по темата.  Темата на Жюстин  и тази на  Димитър Цонев . (Митко още не го познавам лично, затова се обръщам към него по-официално.)" И двете статии дават много важна информация за.. "светлата страна на медала", но все пак някой трябва плати сметката, няма как. Както всичко останало и в създаването на Интернет сайтове, ние българите сме много способни. Наравно с политиката и футбола, според нас всеки може да направи сайт докато се къпе в банята, прави ремонт на кухнята или по-популярният според мен начин - спейки вечерно време в леглото. А всъщност един website струва много. Той е Вашият бизнес пред света, той е...(Да, затова вече прочетохте.) Колко струва един Уеб сайт, наистина? Лаконично и дипломатично, всички хора в бизнеса биха ви отговорили - Зависи. А отговора е: Сайтовете струват времето на хората, които го създават. Или казано още по-дипломатич...

Мислиш ли... Не знам кога беше. Но не беше по времето, когато за една седмица си смених работата и жилището. Тогава бях под голямо напрежение. Не. Не говоря за тогава. Казах ли го вече? Тръгнах на лов за китове. Да. Станах китоловец. Убиец и Бракониер. Но си имах желязно оправдание. Когато приближихме бреговете и се подготвяхме да изхвърляме месото от борда, още не знаех за намеренията на индианеца. Ах тези сомалийчета. Колко много китово месо могат да изядат. Малки мънички черни мравки. Изяждащи всичко, което техните кореми могат да разградят. Колко са красиви индианките . Колко е красива и моята, малка индианка. Без да знам дали, как и загубих ли я? Този дуел не ми беше ясен. Не бих оставил ненаказан който и да е, когато става дума за чест. Или поне така си мислех тогава. Как всъщност загубих дъщерята на вожда. Май си тръгна с друг. Аз ли я пуснах? Не. Бих се борил преди да оставя нещата така.  Може би тогава я загубих? Бях закъснял. Мачът зап...

– Здравей, от колко време си тук. – Сега дойдох , а имам чувството, че съм тук от цяла вечност.  – А какво правиш? – Гледам небето и си мисля! – За какво мислиш? – За всичко, и същевременно за нищо. – Кажи ми нещо, така няма да ти е скучно.  – Но аз не те виждам, къде си ти?  – Нищо че не ме виждаш, винаги можеш да говориш на вятъра, а аз ще улавям твоите думи в пространството . – Как? – По следите, които оставяш след себе си. – Добре, какво искаш да знаеш за мен? – Кажи ми..     Любовната игра на двете калинки, привлече паяка, който излезе по-бързо и закуси тях.