Тодор Панайотов

ТАНГОТО  като игрова механика в свят от танци? Крилата не идват сами.  Трябва да спасят нещо наистина важно от човек , за да го вдигнат от гравитацията .  # vbs Каква е комбинаториката в един танц?, който и да е той.  но не, и без значение от танцуващите. или повторено по друг начин, с кого танцуваш. Например, никога не съм танцувал танго, освен веднъж,  като дете. Да бъдеш олтар е да приемеш обожанието с цялата му тежест. # игрова # механика

В шепота на твоето ехо започвам този разказ, любима.и да! говоря за музиката. понякога е мълчанието на звука, понякога е ритъмът на гласът виждам го така, пиша го и това ще си прехвърля там на гърба  на тетрадката , с много драсканици около него. а само понякога с монолитен текст, като, че ли изписано не от мен, а от музата на музиката. аромати, допир, кожа, сетива. с много и с малко думи а на последък дори не пиша толкова често И да се върна на нея. Възпят в собственото си възприятие. Знам че си там. пред и преди мен. в движение, танц и ритъм. вълни на възприятие, емблема на емоции.... Музиката която не спи.   Не спиш и ти.., а само сънят ни дели. Сънуваш ли русалки с крила, върху облаци от дим. Обхват на неразбиращо разбраните хората прилети във  единствената дума , свързана между две времена на споделена случайност, застинала в момента на този запис. това е,! повече от колкото можем да ви дадем. но го даваме. но не на вас, а на музиката. която

      И за една Беглика. Мехико

Follow the vibration that now runs in your veins Wake up breathe and reach your dreams Feel as your heart is connected to you Loves

Life itself is a lie My heart aches to watch you Life racked with madness My life a little sailboat without sail my blood from the wound don't make me suffer anymore. My life lost bullet along the great road puddle in suburb. I don't want you to go I don't want you to go further away everyday more and more.

Живота нито е равен, нито може да му се държи сметка! От къде да започна? От обаждането на бившата ми приятелка на връх Коледа, за да ми каже, че три годишният ни лабрадор Барт е бил блъснат от кола и починал на празника? От това, че само шест месеца по-рано казахме последно сбогом на обичната ни баба? От това, че през живота ми премина синеоко момиче, което така обичаше да си играе с ръцете ми, че душата ми ставаше по-мека?   За нечовешкият труд и разочарованието от непосилната задача да видиш мечтите си в реалност? За семейството и приятелите ми, които не ми обръщат гръб , нищо че понякога дори аз не мога да се понасям? За това, че ще ставам чичо за първи път и за прекрасният човек, с който семейството ни се увеличи и който застава рамо до рамо с брат ми по пътя на живота? За това, че в сърцето ми все още има музика, ръцете ми са пълни с работа, а мечтите не спират да рисуват цветното бъдеще за всичко, което винаги съм искал? Как да тегля чертата? Кое от кое трябва да