Тодор Панайотов

Малко творчески подход и от мен.  Todor Panayotov Мислите ли, че всеки индивид има собствена представа за идеалното си АЗ и се превръща в прах докато се опитва да го постигне? ~ Една картина можа да съдържа 1000 думи. 

Така. Колко струва един  Уеб сайт(Website)? "Вижте следните статии по темата.  Темата на Жюстин  и тази на  Димитър Цонев . (Митко още не го познавам лично, затова се обръщам към него по-официално.)" И двете статии дават много важна информация за.. "светлата страна на медала", но все пак някой трябва плати сметката, няма как. Както всичко останало и в създаването на Интернет сайтове, ние българите сме много способни. Наравно с политиката и футбола, според нас всеки може да направи сайт докато се къпе в банята, прави ремонт на кухнята или по-популярният според мен начин - спейки вечерно време в леглото. А всъщност един website струва много. Той е Вашият бизнес пред света, той е...(Да, затова вече прочетохте.) Колко струва един Уеб сайт, наистина? Лаконично и дипломатично, всички хора в бизнеса биха ви отговорили - Зависи. А отговора е: Сайтовете струват времето на хората, които го създават. Или казано още по-дипломатично. Сайтовете струват парите,

Мислиш ли... Не знам кога беше. Но не беше по времето, когато за една седмица си смених работата и жилището. Тогава бях под голямо напрежение. Не. Не говоря за тогава. Казах ли го вече? Тръгнах на лов за китове. Да. Станах китоловец. Убиец и Бракониер. Но си имах желязно оправдание. Когато приближихме бреговете и се подготвяхме да изхвърляме месото от борда, още не знаех за намеренията на индианеца. Ах тези сомалийчета. Колко много китово месо могат да изядат. Малки мънички черни мравки. Изяждащи всичко, което техните кореми могат да разградят. Колко са красиви индианките . Колко е красива и моята, малка индианка. Без да знам дали, как и загубих ли я? Този дуел не ми беше ясен. Не бих оставил ненаказан който и да е, когато става дума за чест. Или поне така си мислех тогава. Как всъщност загубих дъщерята на вожда. Май си тръгна с друг. Аз ли я пуснах? Не. Бих се борил преди да оставя нещата така.  Може би тогава я загубих? Бях закъснял. Мачът започваше. Всички места бя

– Здравей, от колко време си тук. – Сега дойдох , а имам чувството, че съм тук от цяла вечност.  – А какво правиш? – Гледам небето и си мисля! – За какво мислиш? – За всичко, и същевременно за нищо. – Кажи ми нещо, така няма да ти е скучно.  – Но аз не те виждам, къде си ти?  – Нищо че не ме виждаш, винаги можеш да говориш на вятъра, а аз ще улавям твоите думи в пространството . – Как? – По следите, които оставяш след себе си. – Добре, какво искаш да знаеш за мен? – Кажи ми..     Любовната игра на двете калинки, привлече паяка, който излезе по-бързо и закуси тях.