в безкрая на самотата

Когато я обичам, повече от теб...

В шепота на твоето ехо започвам този разказ, любима.и да! говоря за музиката. понякога е мълчанието на звука, понякога е ритъмът на гласът виждам го така,
пиша го
и това ще си прехвърля там
на гърба на тетрадката , с много драсканици около него. а само понякога с монолитен текст,
като, че ли изписано не от мен,
а от музата на музиката.

аромати, допир, кожа, сетива. с много и с малко думи
а на последък дори не пиша толкова често И да се върна на нея. Възпят в собственото си възприятие. Знам че си там.
пред и преди мен.
в движение, танц и ритъм.
вълни на възприятие,
емблема на емоции.... Музиката която не спи.
Не спиш и ти.., а само сънят ни дели.
Сънуваш ли русалки с крила,
върху облаци от дим.

Обхват на неразбиращо разбраните хората прилети във единствената дума ,
свързана между две времена на споделена случайност,
застинала в момента на този запис.

това е,!
повече от колкото можем да ви дадем. но го даваме.
но не на вас, а на музиката. която носите със себе си.

Има ли завър…

Прочетете още

Тодор Панайотов

Търсене в този блог

в безкрая на самотата

Популярни публикации от този блог

Когато я обичам, повече от теб...

Най-великият концерт на който не съм бил.

и... с музика в сърцето