Пропускане към основното съдържание

Какво трябва да развива Facebook?

Истината е една:

Live Search в коментарите, статусите и цялата комуникация на потребителите.

Към момента (31.05.2013) , Facebook се опитва да привлече вниманието ни с дребни шарени промени най-вече в облика , но не и във функционалността на платформата.

Но, ако във Интернет снимките са два пъти повече от видеата, а текстовото съдържане е два пъти повече от снимките, то уникалността на текста е от първостепенно значение и то не само при Google за формиране на ранга на страниците.

За мен най-важното в един сайта е търсачката да търси обективно и не само в заглавията, но и в самият текст.

Затова ако Facebook не иска да остане просто една социална мрежа, пък било и най-голямата, трябва да се държи, като собствена вселена, която произвежда такова количество текст, несъразмерно с другите платформи, като twitter, tumblr и google plus.

Именно тук е разковничето.

Да разбираш, за какво говорят хората, без нуждата от външни приложения.


Приложенията, като Facebook Home или очакваният redesign за който четох наскоро,  може наистина да са полезни за задържане вниманието на хората, но ако не се гледа на #FB , като на голям текстови източник, няма да се направи и следващата голяма крачка.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Не равносметката ми за 2015!

Живота нито е равен, нито може да му се държи сметка! От къде да започна? От обаждането на бившата ми приятелка на връх Коледа, за да ми каже, че три годишният ни лабрадор Барт е бил блъснат от кола и починал на празника? От това, че само шест месеца по-рано казахме последно сбогом на обичната ни баба? От това, че през живота ми премина синеоко момиче, което така обичаше да си играе с ръцете ми, че душата ми ставаше по-мека?   За нечовешкият труд и разочарованието от непосилната задача да видиш мечтите си в реалност? За семейството и приятелите ми, които не ми обръщат гръб , нищо че понякога дори аз не мога да се понасям? За това, че ще ставам чичо за първи път и за прекрасният човек, с който семейството ни се увеличи и който застава рамо до рамо с брат ми по пътя на живота? За това, че в сърцето ми все още има музика, ръцете ми са пълни с работа, а мечтите не спират да рисуват цветното бъдеще за всичко, което винаги съм искал? Как да тегля чертата? Кое от кое трябва да

Mестен феодал през 2011г?

Дата е 29.09.2011г. - Докато аз се готвя за протестите на 08.10.2011, против добива на шистовият  газ в  България, основната тема са размириците за случая Катунуца. Местен феодал? Това словосъчетание, някак си ме притесни. Дали защото в България все още има феодали или защото самите ние даваме титли. Както титла, която се дава след битка с неприятел или враг и победения признава правото на победителя за Феодал, Деспот, Цар или Диктатор. Очевидно когато бойното поле е вътре във нас ние винаги ще сме победените и ще трябва да признаваме правото на други хора да са господари над бита ни, с титли или без. А титлите са много, някой се използват и сега, други са забравени във времето или се появяват когато най-малко ги очакваш, но има и титли които все още не са дошли. Такива титли си чакат човека сам да ги извика. Иска ми се да видя малко повече титли като господа и дами, да се разхождат покрай мен вместо сегашните генерал, командир или феодал през 2011г.

Извинението...

Благодаря ти. Ти ми даде много, а аз си взех повече отколкото трябваше. И ето, че пак съм сам. Така както бях сам и с теб. И не знам какво чувствам. Болка или облекчение. А с теб споделихме много хляб и сол, и кратки моменти на блаженство. И сега разбирам, че не всички са смели като теб или просто аз съм егоист. А не са ли всички егоисти? С изключение на теб, може би. Обичах те и не те обичах. Но заживя с апатията ми. Към теб, към мен, към света. Към невъзможността ми да приемам разочарования. Винаги четях дневника ти. Дори и след като се разделихме. Затова ти го подарих. Дори и когато го смени. А ти го направи. Да. Намерих го. Съжалявам. И да. Исках да бъда щастлив, затова си тръгнах. Цветни страници с анимирани герои, пластелин, пастели, и три цветни ластички със значка усмивка. Всичко това, за да приюти сърцето ти.  Трябва да го публикуваш. Изключителен разказ за тъгата. И не мога да повярвам, че тъгата съм аз.  Не знам къде се загубих? Сигурно съм бил изг