Пропускане към основното съдържание

Защо не протестирам.

Похабихте Орешарски! (обновенo)

Опитах се, да запазя личното си пространство в Интернет или така нареченият блог/blog, извън политическите вълнения. Но ето, че не успях. Текста е извадка от различни разговори с хора, поддържащи протеста.

Приятно четене.

Защо не протестирам.


"Добре. Съгласен съм, че това не е най-добрият отговор, който можеше да ти дам. Истина е, че трябва да се аргоментираме за твърденията си, иначе ще заприличаме на хората, които сляпо вярват в дадена идея, без да знаят защо. Как се казваха, май фанатици.  :)

И така да започна от начало. 

Тъй като се определих за човек, който подкрепя правителството и по-специално министър председателя му - Пламен Орешарски и то в среди, които принципно са много против него, а именно познати и приятели, та често ме питат: 

-Не се ли чувствуваш омерзен от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
-Да - казвам аз.
- Не искаш ли да има реална промяна в парламента.
-Да - пак отговарям.
-Не искаш ли да има промяна в изборният кодекс. Промяна на броя депутати и така нататък..
-Да и да.
-Тогава протестирай.
-Не. Няма да протестирам. 

И ето защо: Всичко за което #Дансwithme се бори е честно и справедливо. Бях свидетел на спонтанната реакция на хората от самото начало , както и на самоконтрола който успя да надделее до сега. Просто не вярвам в безкористните дела от такъв размер. 

Във всички протести в които съм участвал, анти - правителствени групи които съм списвал , винаги съм го правел заради причина близка до мен или мои близки. Ако нямам конкретен повод който да ме загася, защо трябва да действам в противоречие на закона. По убеждение ли? Ако това е водещата ми сила, а не истината, то е много вероятно да ме нарекат фанатик. И то с право. 

Първият протест в който взех участие беше против Шистовият Газ. Виж, аз съм от Каварна и това ме засяга повече от всичко друго. Не съм се борил за идеали или за разни утопии. Борех се за земята си. Макар и реално да не е моя. Аз съм човека, който ще пострада най-много.

До някаква степен Каварналии успяха да се запазят от влиянието на Зелените. Но дори и да не бяха, нищо. Успяхме да наложим мораториум , макар и да не се спазва както искаме /в момента Болата е замърсена с мазут от сонда която дупчи в акваторията на България и по-специално на 12 км от нос Калиакра/.  

Следват опитите ми да покажа гнилата ябълка ГЕРБ.
Ето причините: Всички тиражирани жълти публикации, че предното правителство е използвало държавният апарат за рекет и изнудване всъщност се оказаха по-истински отколкото изглеждат.

Конкретните действия, за които ти говоря са, че един приятел го арестуваха , само защото друга фирма имаше интерес от дейността на тяхната фирма. Разбирам, че повечето хора от #Дансwithme , както и аз самият сме IT хора и сме избегнали този момент.

Вторият случай е като видях, как чиновници съсипват бизнес, който е граден десетки години, само за да си вземат бонуса. Само да вметна, че във НАП -овете въведоха едно правило за таргет. Като при мобилните оператори, но парите и залога е много по-голям. Ако съберете сума Х , 1/4 остава за съответната дирекция. Познай какви актове се пишат и как не се спазват разпоредбите на съда. За да не говоря толкова общо, ще конкретизирам.

НАП - Варна издава акт. До тук добре. Да кажем, че е нещо нормално. Този акт, е отменен от Върховният Административен Съд, но шефа на НАП, по устна заповед, забранява отблокирането на сметките и връщането на сумите. 

Ще кажеш. На всякъде се случва. Положението ще се оправи, като променим системата.

Съжалявам но не.

Тази система я променяме твърде дълго, в твърде неясна посока, за да мога да разчитам на нея. 

Така, че това са моите причини, за да скачам на протестите и да не скачам на протестите. Не действам по убеждение, а от личен интерес. И да, ако нямате личен интерес от случващото се, по-добре си намерете. Защото скачането по убеждение е едно стъпало преди фанатизма.

Дано си прочела и разбрала правилно мотивите ми. Както казах и по-горе, супер беше когато хората се събраха първият ден и накараха парламента да отмени решението за назначаване на Пеевски. Всички управляващи и сегашните и предишните се наакаха от спонтанността и личната инициатива на хората. Ако бяха продължили със същият дух и да правят "малки" протести, за всичко което не им харесва щеше да е супер.

Сега дори и да искам да протестирам срещу конкретно действие на парламента , резултата ще е нулев. Трябваше да оставите страха в управляващите , а не тяхната антипатия. Дали ще паднат или ще останат, от един момент нататък, това няма да има значение. Но страха, че не те, владеят положението, със сигурност ще ги държи будни. 

Но ето, че не стана и протеста се провали. Аз няма да изляза, други хора няма да излязат. Достигна се критичната маса и парламента я прие. Прие, че може да работи и така. 

А защо няма да изляза ли? След всичко казано до сега. Трябва да кажа и следното.

Парламента е развалина. Парламента привлича и опорочава хората. Учат ни, дават ни примери, четем класици само и само да сме подготвени и ето, че никой не се е изкачил по тази стълбица със знанието което Смирненски е оставил след себе си и да не се е променил.

Тук бих се надявал да видиш повечето прилики помежду ни отколкото разликите. И все пак ме питаш, защо не съм до теб, няма ли да е честно всички да дадем всичко от себе си и да променим това място. Във всички останали случаи , освен в този в който се намираме сега, щях да те подкрепя.

А положението е, че за първи път имаме министър председател, който може да помогне на Българя. Всъщност, не. Сгреших. Имаме човек, който може да помогне на България отново. Така мразеният от теб г-н. Орешарски веднъж вече, изкупи дълга на България от тези, срещу които ти скачаш сега. Веднъж вече г-н Орешарски измъкна България от зависимостта и към бившите икономически съветски интереси.

Знам, че няма да ми повярваш, затова и не скачам до теб на протеста. Ти си убедена в твоите действия, а не от истината за правителството и хората които се опитват да помогнат на мен, вероятно и на теб.

Виждаш ли защо ми трябва хаштаг #Support_Oresharski 

И като за финал. Дано покрай случващото да не си разваля отношенията с приятели ми. Но не мога да мълча или да се нося по течението, а още повече да стана лицемер. Смятам, че им го дължа и на тях, не по-малко отколкото на себе си. Разчитам да ме разберат."

П.С. По-добре, смел враг отколкото страхлив приятел.  


Коментари

Популярни публикации от този блог

Не равносметката ми за 2015!

Живота нито е равен, нито може да му се държи сметка! От къде да започна? От обаждането на бившата ми приятелка на връх Коледа, за да ми каже, че три годишният ни лабрадор Барт е бил блъснат от кола и починал на празника? От това, че само шест месеца по-рано казахме последно сбогом на обичната ни баба? От това, че през живота ми премина синеоко момиче, което така обичаше да си играе с ръцете ми, че душата ми ставаше по-мека?   За нечовешкият труд и разочарованието от непосилната задача да видиш мечтите си в реалност? За семейството и приятелите ми, които не ми обръщат гръб , нищо че понякога дори аз не мога да се понасям? За това, че ще ставам чичо за първи път и за прекрасният човек, с който семейството ни се увеличи и който застава рамо до рамо с брат ми по пътя на живота? За това, че в сърцето ми все още има музика, ръцете ми са пълни с работа, а мечтите не спират да рисуват цветното бъдеще за всичко, което винаги съм искал? Как да тегля чертата? Кое от кое трябва да

Mестен феодал през 2011г?

Дата е 29.09.2011г. - Докато аз се готвя за протестите на 08.10.2011, против добива на шистовият  газ в  България, основната тема са размириците за случая Катунуца. Местен феодал? Това словосъчетание, някак си ме притесни. Дали защото в България все още има феодали или защото самите ние даваме титли. Както титла, която се дава след битка с неприятел или враг и победения признава правото на победителя за Феодал, Деспот, Цар или Диктатор. Очевидно когато бойното поле е вътре във нас ние винаги ще сме победените и ще трябва да признаваме правото на други хора да са господари над бита ни, с титли или без. А титлите са много, някой се използват и сега, други са забравени във времето или се появяват когато най-малко ги очакваш, но има и титли които все още не са дошли. Такива титли си чакат човека сам да ги извика. Иска ми се да видя малко повече титли като господа и дами, да се разхождат покрай мен вместо сегашните генерал, командир или феодал през 2011г.

Извинението...

Благодаря ти. Ти ми даде много, а аз си взех повече отколкото трябваше. И ето, че пак съм сам. Така както бях сам и с теб. И не знам какво чувствам. Болка или облекчение. А с теб споделихме много хляб и сол, и кратки моменти на блаженство. И сега разбирам, че не всички са смели като теб или просто аз съм егоист. А не са ли всички егоисти? С изключение на теб, може би. Обичах те и не те обичах. Но заживя с апатията ми. Към теб, към мен, към света. Към невъзможността ми да приемам разочарования. Винаги четях дневника ти. Дори и след като се разделихме. Затова ти го подарих. Дори и когато го смени. А ти го направи. Да. Намерих го. Съжалявам. И да. Исках да бъда щастлив, затова си тръгнах. Цветни страници с анимирани герои, пластелин, пастели, и три цветни ластички със значка усмивка. Всичко това, за да приюти сърцето ти.  Трябва да го публикуваш. Изключителен разказ за тъгата. И не мога да повярвам, че тъгата съм аз.  Не знам къде се загубих? Сигурно съм бил изг