Пропускане към основното съдържание

Какво мисля за Българските Хроники на Стефан Цанев том 3

Историята на България трябва да се чете като дневник на умрял човек. А именно от зад на пред. За да се видят последните дни на жертвата - дали е имал врагове, дали смъртта е била насилствена или не.

Това си мисля, когато чета Хрониките на Стефан Цанев. Затова и започнах с том 3 -ти.

Исках да видя защо животът в България е такъв и имам ли вина за него, а ако ли не, къде да търся причината и с какво мога да помогна.  

Хрониките които авторът е събрал в 551 страници подплатени от документи и разсъждения на очевидци очертават единствено ескалиращата жестокост и нетърпимост по между ни. Лавината от политически убийства нараства с всяка разгърната страница на тази много-листна творба.

Не е виновен писателя, че историята ни е тъжна. Но е страшно когато я научиш.

През годините за които си мислим, че демокрацията и високият морал са били водещи в управлението на България са създавани закони за изпълнения на незаконни действия. А именно убийства. Затова и сега разбирам защо е отменена смъртната присъда в началото на 90 -те години на 20 -ти век, така да се каже в навечерието на настъпващата нова демокрация.

Всъщност исках само да споделя няколко авторски текста, за да разберете причините за моето безпокойство;

"Погрешно ми се струва убеждението..., че за окаяното духовно състояние на българския народ е виновно петвековното турско робство... Духовната трагедия се случва по-късно. Националните катастрофи разсипаха България..., пречупен бе духът на българския народ: ...., убита бе вярата в собствените му сили, рухнаха идеалите му... - българският народ стана народ мрачен, зъл и жесток..., безразличен към собствената си съдба, болен народ, изпаднал сякаш в кома, в дълъг летаргичен сън, от който вече век не може да се събуди;.."

,

"От добрата демокрация и от добрата монархия предпочитай демокрацията. Но от лошата монархия и от лошата демокрация избери монархията. Защото един лош човек може да извърши много злини, но много лоши хора, събрани заедно, могат да извършат какво - повече или по-малко злини?"

и един от мен:

Според мен, човек ако не е е чел Стефан Цанев, няма как да разбере трагедията на българският народ. Народ, който сече себе си стига да е на власт.









Популярни публикации от този блог

Когато я обичам, повече от теб...

В шепота на твоето ехо започвам този разказ, любима.и да! говоря за музиката. понякога е мълчанието на звука, понякога е ритъмът на гласът виждам го така,
пиша го
и това ще си прехвърля там
на гърба  на тетрадката , с много драсканици около него. а само понякога с монолитен текст,
като, че ли изписано не от мен,
а от музата на музиката.

аромати, допир, кожа, сетива. с много и с малко думи
а на последък дори не пиша толкова често И да се върна на нея. Възпят в собственото си възприятие. Знам че си там.
пред и преди мен.
в движение, танц и ритъм.
вълни на възприятие,
емблема на емоции.... Музиката която не спи.  
Не спиш и ти.., а само сънят ни дели.
Сънуваш ли русалки с крила,
върху облаци от дим.

Обхват на неразбиращо разбраните хората прилети във  единствената дума ,
свързана между две времена на споделена случайност,
застинала в момента на този запис.

това е,!
повече от колкото можем да ви дадем. но го даваме.
но не на вас, а на музиката. която носите със себе си.

Има ли завър…

Най-великият концерт на който не съм бил.

И за една Беглика.




Мехико

и... с музика в сърцето

Follow the vibration that now runs in your veins
Wake up breathe and reach your dreams
Feel as your heart is connected to you
Loves