Пропускане към основното съдържание

Извинението...

Благодаря ти.

Ти ми даде много, а аз си взех повече отколкото трябваше.
И ето, че пак съм сам. Така както бях сам и с теб.

И не знам какво чувствам. Болка или облекчение.

А с теб споделихме много хляб и сол, и кратки моменти на блаженство.

И сега разбирам, че не всички са смели като теб или просто аз съм егоист.
А не са ли всички егоисти? С изключение на теб, може би.

Обичах те и не те обичах.
Но заживя с апатията ми. Към теб, към мен, към света.
Към невъзможността ми да приемам разочарования.

Винаги четях дневника ти. Дори и след като се разделихме.
Затова ти го подарих. Дори и когато го смени. А ти го направи.

Да. Намерих го. Съжалявам. И да. Исках да бъда щастлив, затова си тръгнах.

Цветни страници с анимирани герои, пластелин, пастели, и три цветни ластички със значка усмивка. Всичко това, за да приюти сърцето ти. 

Трябва да го публикуваш.
Изключителен разказ за тъгата. И не мога да повярвам, че тъгата съм аз. 

Не знам къде се загубих?
Сигурно съм бил изгубен много преди да ме намериш и сигурно ще остана изгубен, много след като намеря това което търся.

А това се случи.
Поне така си мислех.

Всяка следваща любов е по-истинска от предходната.
Ако не. Винаги ще има нова. И нова. И нова.

Не се страхувам хиляда момичета да ми кажат, не. Важното е едно момиче да ми каже, да.

И да. Ти щеше да го направиш, но това нямаше да ти донесе щастие. Както и на останалите деветстотин деветдесет и осем, които биха могли. Затова търся това единствено, да, което ще сподели радостта ни. По равно. Като партньори.

С теб бях лош и ти ме мразеше, но стоеше. С нея бях добър и тя ме обичаше, но си тръгна.

Каква ирония.

Може би е била по-умна и от двама ни.
Поне от мен със сигурност.

Но това не е история за теб. Нито за нея.

Дори не знам, чия е тази история вече.

Популярни публикации от този блог

Когато я обичам, повече от теб...

В шепота на твоето ехо започвам този разказ, любима.и да! говоря за музиката. понякога е мълчанието на звука, понякога е ритъмът на гласът виждам го така,
пиша го
и това ще си прехвърля там
на гърба  на тетрадката , с много драсканици около него. а само понякога с монолитен текст,
като, че ли изписано не от мен,
а от музата на музиката.

аромати, допир, кожа, сетива. с много и с малко думи
а на последък дори не пиша толкова често И да се върна на нея. Възпят в собственото си възприятие. Знам че си там.
пред и преди мен.
в движение, танц и ритъм.
вълни на възприятие,
емблема на емоции.... Музиката която не спи.  
Не спиш и ти.., а само сънят ни дели.
Сънуваш ли русалки с крила,
върху облаци от дим.

Обхват на неразбиращо разбраните хората прилети във  единствената дума ,
свързана между две времена на споделена случайност,
застинала в момента на този запис.

това е,!
повече от колкото можем да ви дадем. но го даваме.
но не на вас, а на музиката. която носите със себе си.

Има ли завър…

Най-великият концерт на който не съм бил.

И за една Беглика.




Мехико

и... с музика в сърцето

Follow the vibration that now runs in your veins
Wake up breathe and reach your dreams
Feel as your heart is connected to you
Loves