Благодарение на една статия от г-жа Томс реших, че FaceBook, Twitter и другите социални мрежи не ми дават всичко от което имам нужда.
А аз имам нужда от малко усилие.
Усилие някой да ме намери и прочете. Без да му се натрапвам в личното пространство.
Ако имам какво да казвам на конкретен човек, ще го намеря и ще му го кажа. Ако искам да си запазя това което мисля само за себе си, няма да го публикувам никъде. Във всички останали ситуации мисля, че блогът ще ми свърши чудесна работа.
Така че , благодаря Ви г-жо Жюстин Томс.
А за останалите, които се чудят коя е била статията за подобно вдъхновение: http://blog.justinetoms.com/?p=863